Минерали и следи от елементи - носители на жизнените функции

Веществата без които животът би бил невъзможен
Минералите и следите от елементи са неорганични вещества, които организмът не може сам да произведе, въпреки че са необходими за нормалното функциониране на организма и биохимичните реакции в него. Те са активатори или съставки на ензимите, хормоните, червените кръвни телца, важни са за функциите на нервната система. Чрез потенето и отделянето тялото постоянно губи минерали, които трябва да се компенсират. Затова и при тях е валидно същото правило както и при витамините. Минералите и следите от елементи гарантират ефективността на ежедневния живот.

Какво представляват и за какво служат минералите?
Минералите и следите от елементи са с неорганичен състав,при което говорим единствено за метали. Минералите са химични елементи с важни строителни и регулаторни функции в костите и свързващата тъкан. Освен това те действат като активатори или съставки на ензимите, хормоните и червените кръвни телца, и са важни функциите на нервната система. Минералите не съдържат енергия, която човешкият организъм би могъл да използва, но са необходими за метаболизма и за строежа на всички системи на организма. Те представляват строителния материал на тялото (кости, зъби, кръв) и участват в много физиологични процеси.
Общото съдържание на минерали в организма възлиза около 5 % от телесното тегло. Човешкият организъм не може да произвежда минерали, така че е необходимо те да се внасят с храната или водата. Трябва да признаем, че много често се случва да се чувстваме зле без някаква по-особена причина, да сме изморени, деконцентрирани, без желание за каквото и да е. Може би една от причините за това е липсата на някой важен минерал в организма. При липса на определени вещества, дори и в ограничени количества, човешкото тяло става по-податливо на разболяване. Липсата на минерали означава дефицит на жизнено важни вещества. Освен неадекватния начин на хранене и нездравословния начин на живот, продължителното приемане на лекарства, прекомерното пушене и консумиране на алкохол, дори ежедневното пиене на големи количества кафе и чай води до дефицит на минерали в организма. Тяхната липса при храненето води до редица на първи поглед незначителни увреждания на организма, които обаче в крайна сметка водят до много сериозни, дори опасни за живота здравни състояния.

Различаваме две групи минерални вещества:
Минералите се делят на две групи: олигоелементи и следи от елементи. Към олигоелементите освен натриевия хлорид спадат онези минерали, които са необходими на организма в количества над 100 мг - това са калций, магнезий, калий, желязо, цинк, йод, селен и фосфор. Минералите, намиращи се в организма в много малки количества - кобалт, манган, мед, молибден, титан спадат към следите от елементи. Тяхното участие в телесната субстанция е само 0,1%, но действайки като катализатори те могат да ускорят, да забавят или напълно да спрат обмена на веществата в организма.

Калцият е важен за строежа на костите и зъбите, необходим е за затягането на мускулите и съсирването на кръвта. Липсата му особено добре се забелязва при бременните жени. В такива случаи количествата калций, приети с храната не са достатъчни. По време на кърменето детето поема от майката до 0,4 г калций дневно. Така наречената английска болест и меките кости (рахит и остеопороза) са типични болести, предизвикани от липсата на калций.

Магнезият е активатор на обмяната на веществата и е необходим за дейността на около 300 ензима. Липсата му винаги е съпроводена и с липса на калций. Щом съдържанието на магнезий в тялото намалява, расте нивото на холестерола в кръвта, тъй като магнезият отговаря за метаболизма на мазнините и синтеза на белтъчините.

Желязото е много важен елемент за нашето тяло. То е съставка от цвета на кръвта (хемоглобин), а в тъканите свързва и снабдява клетките с кислород. Липсата на желязо - малокръвието (анемия) може да доведе до тежки увреждания и нарушения в работата на организма, затова достатъчното снабдяване с желязо е важно за всички, нуждаещи се от голяма издръжливост, особено за жените и хората от третата възраст.

Селенът е съставна част на ензима, който предпазва клетъчните структури от оксидационни увреждания, така че биологичната задача на селена е подобна на тази на витамините А и Е. В комбинация с витамините А, С и Е има важно антиоксидантно действие и предотвратява преждевременното стареене на клетките. Липсата на селен се проявява чрез нарушения в абсорбирането. Притежава антибактериално, антифунгално и антитуморно действие.

Цинкът е един от факторите в редица ензими. Ускорява зарастването на рани, участва в контрола на растежа, както и в регулирането на сетивата за вкус и мирис, оказва влияние върху имунната система и е важен за поддържането на влажността на кожата. Заедно със селена и йода играе важна роля при метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза. С основно значение за растежа и възобновяването на клетките, за градежа на костите и на мускулите. Симптомите, говорещи за липсата му са: диария, вялост, депресия, загуба на апетита.

Калият е важен минерал за строежа и поддържането на клетките на организма, регулира баланса на телесните течности, участва в предаването на нервните импулси и контрола върху съкращаването на мускулите. Нервните хора с намалена способност за концентрация със сигурност се нуждаят от допълнително количество калий.

Йод - най-важната функция на йода е вграждането му в хормоните на щитовидната жлеза. Притежава бактерицидно действие, така че се използва и като антисептик и дезинфектант. Липсата на йод е един от най-разпространените проблеми в света, тъй като предизвиква нарушения в растежа и развитието.

Минерали антиоксиданти
Главните антиоксиданти сред многобройните важни минерали са селенът и цинкът.
Селенът и витамин Е са тясно свързани и взаимно подпомагат своето действие. Селенът играе важна роля при облекчаването на последствията при химиотерапия и радиация и стимулира ускореното производство на антитела в случай на инфекции, облекчава болката и сковаността при артрит.

Цинкът, който е известен като борец срещу настинката, укрепва отбранителните сили на организма и помага на клетките да се преборят с инфекцията. Той е своеобразен "надзирател", следящ за работата на всяка клетка и ензим, както и протичането всички важни процеси в организма.