Не толкова отдавна специалистите дефинираха стреса като някакво особено явление, което имаше твърде неясен смисъл за обикновения човек. Последните няколко десетилетия обаче стресът се превърна в общоизвестно понятие, споменавано доста често в ежедневието.
Ако разтворите който и да е вестник или списание, със сигурност ще срещнете тази дума, и то повтаряща се нееднократно.Често пъти като стрес се описва чувството на незадоволство и неудобство. Многобройни са примерите, доказващи, че почти всички хора днес осъзнават в определена степен ролята на стреса в техния живот, въпреки че всеки го възприема по свой начин. Обикновено свързваме понятието стрес с нещо което ни нервира или притеснява - болест, караница, насилие, проблеми в работата, полагане на изпит. Нашето тяло обаче възприема стреса много по-широко.
Стрес е всичко, което изисква от нас приспособяване, всяка промяна в нашия живот, в положителен или отрицателен смисъл. Дори само да си представим нещо (мисъл), или пък предчувствието за промяна (емоция) и стресът е налице. Стрес е и физическото усилие - дългото ходене, носенето на тежки предмети, резките промени в температурата или пък обилното хапване. Буквално стрес (от англ. stress) означава удар. Обстоятелствата, предизвикващи стрес се наричат стресори. В по-тесен смисъл понятието стрес означава реакцията на организма в отговор на действието на външни стресори. Когато стресът "се натрупа", човек се разболява: възможно е да чувства хронична умора или изтощение; да страда от безсъние или да се нуждае от много сън; да изгуби апетита си, половото влечение и способността да се наслаждава на живота; може да изпадне в депресия, в състояние на тревожност и напрегнатост, да получава изблици на плач и паника, обсебеност и фобии.
Стресът започва още в мислите и емоциите. Самата мисъл за нещо неприятно води до каскада от последващи биохимични реакции, които започват в частите на мозъка, обозначени като хипоталамус и хипофиза и имат като краен резултат стимулирането на надбъбречната жлеза и засилено отделяне на адреналин. Само няколко секунди по-късно сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, мускулите се напрягат, зениците се разширяват, освобождава се глюкозата, натрупана в черния дроб и мускулите. В същото време се активира панкреаса, както и производството на инсулин и глюкоген, за да може клетките на организма да се снабдят с достатъчно глюкоза.
Седем от всеки десет човека смятат живота си за стресов, а с навлизането в новото хилядолетие темпото на живота става още по-забързано. Все повече хора спят лошо, будят се неспокойни, отиват на работа уморени, връщат се вкъщи изнервени. За разлика от предците ни, при които стресът е бил преди всичко телесен, стресът на 21 век е главно умствен и емоционален. Стресът в работата създава предпоставки за мозъчен и сърдечен удар, унищожава менталното здраве и съкращава живота. Именно затова стресът в работата е обявен за световна епидемия, която придобива все по-голям размах заради задълбочаването на глобалната криза и безработицата. Всяка среда може да предизвика стрес. Някои нива на стреса са част от ежедневието, а не само последица от отношенията и атмосферата на работното място.
Много хора се опитват да омекотят последиците от стреса по неподходящ и дори вреден начин. Никотинът, алкохолът, кофеинът, захарта, успокоителните средства и опиатите са най-често използваните средства за намаляване на стреса, който чувстваме. Когато тези средства ни подтикват към действие, те всъщност стимулират отделянето на невротрансмитери, като по този начин предизвикват постоянно състояния на големи приливи и отливи на енергия и настроение. С течение на времето организмът свиква с тях, така че дозата на стимулаторите постоянно трябва да се увеличава за да се постигне същия ефект. Много хора поемат ежедневно големи количества кафе, цигари, алкохол, шоколад, или пък всичко заедно. Само че всички те не само не намаляват стреса, но и създават зависимост, унищожавайки естествените противостресови механизми. Вместо да приема стимулатори и успокоителни, би трябвало съвременният човек да се научи как да избягва стреса и да намали неговите вредни ефекти.
Някои от тези неща можем да направим и сами - да намалим обема на задачите си за деня (трудови, семейни, учебни, обществени), да спазваме правилен начин на хранене с много витамини и минерали, да обогатим храната си с хранителни добавки, да избягваме стимулаторите и успокоителните, да въведем редовен ритъм на сън и на работа, редовно да правим телесни упражнения за отпускане и медитация.
Стресът при жените
Стресът предизвиква редица биохимични реакции в мозъка. Прекомерната дейност по оста хипоталамус-хипофиза-кора на надбъбречната жлеза оставя силни последици върху функциите на щитовидната жлеза, както и на яйчниците. Успоредно с хормона, който кара хипофизата да стимулира кората на надбъбречната жлеза, хипоталамусът отделя и пролактин, който популярно се нарича хормон на стреса. Пролактинът притежава силно инхибиращо действие върху производството на хормона, който регулира правилните функции на щитовидната жлеза и нарушава отделянето на хормона, който от своя страна регулира контролираното отделяне на хормоните, отговорни за правилното функциониране на яйчниците. Пролактинът нарушава пулсиращото отделяне на хормона, необходим за правилната овулация и не позволява на жълтото тяло на яйчниците да функционира правилно. Резултатът от подобно действие на пролактина е не само отсъствието на овулация, но и неправилното функциониране на яйчниците, липсата на баланс между естроген и прогестерон, както и нередовният менструален цикъл, съпроводен от т.нар. пред- и постменструален синдром - оскъдно кафеникаво кървене преди и след менструация, мастопатия, ПМС.
0 коментара:
Публикуване на коментар