Овощните влакна предпазват червата

Нормалната чревна дейност е важна предпоставка за здравето на човек. След като се използват всички хранителни съставки, всички отпадъчни, неизползвани вещества от храната остават в червата и се озовават в дебелото черво, откъдето се изхвърлят от организма след 18 до 24 часа. Ако в този период не се получи изпразване, вредните вещества започват да се натрупват, като предизвикват различни симптоми (неприятно чувство, подуване на стомаха, намален апетит, главоболие). Затова добрата чревна дейност и редовното изпразване на червата в значителна степен допринасят за общото здраве.

Добре известните ни причини за т. нар. лениви черва - лоши хранителни навици, липса на движение, недостатъчно приемане на течности - могат да бъдат отстранени с промяна на жизнените и хранителните навици, т.е. с консумацията на повече плодове и зеленчуци. Поради забързания ритъм на живот препоръчваме и допълнение към храната под формата на растителни препарати, които да подпомогнат редовното храносмилане и по-добрата работа на червата.

Значението на овощните влакна
Суровите плодове, особено ябълките и крушите, трябва да се ядат с кората, тъй като именно в нея се крият най-големи количества овощни влакна (около 30% повече). Естествено, необходимо е те да бъдат предварително механично почистени и добре измити. Необелената ябълка и бананът съдържат най-големи количества влакна, а веднага след тях се нареждат крушата и портокалът. Когато например от портокала се свали грубата кора, под нея остава тънка бяла кожичка, изобилстваща от влакна. Мнозина я почистват, но би трябвало да знаят, че колкото по-дебел е този слой, толкова по-добре. За всички е ясно, че сушените плодове са изключително богат източник на влакнести структури, тъй като когато водата се изпари, концентрацията на сухо вещество силно нараства. Сред различните видове сушени плодове истинско богатство са сушените сливи.

Влакнестата структура е важна съставна част и при зеленчуците. Сред тях особено се откроява консервираният грах, който представлява вече готова за консумация, сравнително евтина храна, която за съжаление не е много популярна. Веднага след него се нареждат фасулът, морковите, картофите, броколите и царевицата. Тези, които обичат фасул и често го включват в менюто си, няма защо да се боят от липса на влакна. Консервираната царевица с ярко жълтия си цвят и приятен вкус също би могла да се сервира на масата много по-често, отколкото го правим, просто защото нямаме създадени навици за това.

Естествено, след тях се нареждат зелените листни зеленчуци - спанак, блитва, салата. На въпроса как е по-добре да се консумират зеленчуците - сурови или варени, отговорът е прост: варени, винаги когато това е възможно, но и бланширани или пък сурови, важното е да бъдат предварително добре почистени и измити.

Ролята на "полезните отпадъчни вещества"
Влакнестата структура представлява "полезен отпадък" за организма, който запълва пространството в храносмилателния тракт, като същевременно извършва редица полезни функции - задържане на водата чрез набъбване, абсорбиране на токсините, дразнене на нервните окончания и т.н. Не бива да забравяме, че червата се инервират от страна на автономната нервна система и се нагъват вълнообразно към края. В случай че липсва достатъчна инервация, протокът на отпадъчните вещества се забавя, като дори може да се преустанови (тогава обикновено се получава запек). Инервацията се получава преди всичко от активното движение и от грубата влакнеста структура на храните. Да не говорим колко важно е редовното изпразване на чревното съдържание при хемороиди или някои други болестни състояния.

Колкото по-малко се задържа смляната храна, или колкото по-бързо минава през червата, толкова по-добре за здравето, тъй като токсичните странични продукти имат по-малък контакт с чревната повърхност.

Би могло да се каже и така: колкото повече влакна съдържат хранителните продукти, толкова по-учестено е изпразването на червата. Храната, богата на влакнести структури подпомага отслабването, тъй като с обема си и способността си да набъбва ограничава вноса на други висококалорични храни.