Чаша здраве за всеки ден

Според древните китайски писмени източници, културата на пиене на чай и изобщо страстта към чая датира най-малко от преди 5000 години, въпреки че според китайските легенди корените и са с цяло хилядолетие по-стари. За мнозина пиенето на чай се е превърнало в стил на живот. Чаят е напитката на всички, жадуващи отмора, ценящи приятния разговор и нуждаещи се от релаксиране.

Що е то чаят?
Споменем ли думата чай, най-често си мислим за приятна и освежаваща напитка. Чай е всяка суровина или готов продукт, от които чрез проста процедура на запарване с вряла вода се получава напитка.

История на чая
Чаят, една от най-старите напитки в света, е открит от китайците и то - както често се случва - съвсем случайно! "Открива" го като напитка китайският император Шен Нунг през 2737 година преди Христа. Той бил много способен владетел, покровител и любител на изкуството, а като учен човек изисквал водата да се изварява преди пиене, за да се предотвратяват евентуални чревни болести. През един летен ден императорът се отправил на посещение в една от своите провинции. Докато пътували поискал да спрат, за да може слугите му да преварят вода за пиене. Духал вятър и в този момент от близкия храсталак в кипящата вода попаднали няколко сухи листенца, които я оцветили в кафяво. Шен Нунг не можал да устои на любопитството и поискал да опита новопоявилата се течност с вълшебен аромат. Така била открита новата напитка "чай". Тя била с толкова приятен вкус и аромат, че стимулирала всички сетива. Постепенно пиенето на чай се превърнало в китайска традиция, продължила да се развива на местна почва приблизително до 800 година от Новата ера, когато чаят бил внесен в Япония, а от там постепенно започнал да завоюва цял свят.

Защо пием чай?
Чаят е наслаждение, навик, преживяване, общуване. Според японците този, който не може да изпита наслаждение от ароматната напитка е "човек без чай в себе си", ще рече без чувства и дух. У нас все още е разпространено схващането, че чаят се пие когато искаме да се стоплим или когато сме болни. Подобно разбиране е продукт на народната медицина, в която някои видове чай действително облекчават или напълно премахват определени болестни симптоми. Според китайците чаят има най-малко 20 полезни свойства, сред които: освобождава мозъка, пречиства кръвта, прогонва нощните кошмари, избистря зрението, премахва тъгата, прави човека бърз и смел, подобрява паметта...

Умението да приготвяме чай
Ако сте поканили някого на чай, задължително трябва да познавате златните правила за неговото приготовление, които няма да откриете изписани върху опаковката му:
*За да приготвите чай използвайте само прясна, чиста вода. Ако водата е твърда, използвайте филтри за отстраняване на котления камък или я преварете за кратко.
*Чайникът винаги трябва да е подгрят.
*Чайникът не се мие с препарати, защото талогът от чай, натрупал се по време на приготовлението му, подобрява неговия аромат. Затова измийте чайника само с гореща вода.
*Изсипете в чайника по една пълна лъжица чай на човек и добавете още една лъжица за чайника.
*Чаят се сервира само в порцеланови, керамични или стъклени панички или чаши.

Кога да пием чай?
Пийте чай постоянно и ежедневно, защото:
*Чаят сутрин разбужда, освежава духа и мислите, подтиква творческото начало и волята.
*Чаят по обед отпуска, обновява и пречиства организма, облекчава храносмилането, възстановява водното съдържание в организма, с други думи - на чашка чай се бъбри за разтоварване.
*Чаят вечер отпуска след напрегнатия ден, успокоява, приспива, носи чувство на спокойствие и задоволство, облекчава храносмилането и осигурява по-добър и спокоен сън.
*Чаят през зимата стопля, отпуска, запълва дългите вечери, подтиква волята, влива енергия.
*Чаят през лятото освежава, регулира потенето, осигурява на организма достатъчно количество вода, витамини и други микроелементи, пречиства организма от токсини, повдига енергията, връща волята.

И на края
Когато говорим за чаената церемония, не можем да не я сравним с нашия ритуал на пиене на сутрешното кафе, който най-често е съпроводен с четене на сутрешния вестник, с телефон в ръка и с постоянно взиране в часовника. Подобен ритуал не заслужава дори да бъде споменат, особено ако го сравним с чаената церемония, превърнала се в традиция в много страни по света (Англия, Япония). Ще ни трябва още доста време докато и ние започнем да възприемаме поканата за чай като "малко обществено събитие", като желание за общуване и отпускане, вместо шеговития отговор, който най-често получаваме, ако поканим някого на чай: "Да не би да съм болен, та да пия чай. Ще дойда, но на кафе."